Паркетът
надува изключително и само от допълнителна влага. От собствена влага паркетът не надува. Погрешно е схващането, че
паркетът надува, ако е бил влажен преди полагането му. Ако един паркет е влажен
или мокър и се положи, то той ще започне да разсъхва, а не да надува и ще
отвори фуги. Което е логично, тъй като е всеизвестно, че дървото като вид
материал при поемане на допълнителна влага се разширява, а когато самото то е
влажно, в процеса на съхнене се свива. Т.е. в първия случай паркета надува, а
във втория отваря фуги.
При
производството на паркета, за да може да бъде изработен е необходимо той да
притежава определена влажност. Допустимите норми са 8-12%. При произведен с
такава влажност паркет той е готов веднага за полагане. Влажността на пода и
помещението, в което ще се извършва монтаж не трябва да бъде по-висока, за да
се избегне приемането на излишната влага от паркета и надуването му.
При
поставяне на паркет в новопостроена сграда е необходимо поне първият месец да
се осигури проветряване на помещенията. Ако не се подсигури такова проветрение,
строителната влага от доскорошните строително-ремонтни работи ще се поеме от
паркета и ще доведе неминуемо до неговото надуване.
Ламинатът
е произведен от слепени ситни дървесни частици, което също не го предпазва от
надуване при допълнително поемане на влага.